Спас Гърневски: Не окупаторът, а Левски трябва да е на върха
Спас Гърневски, някогашен кмет на Пловдив
Въпросът за унищожаване или префасониране на паметника „ Альоша “ е бил поставян от време на време още от 1991 година Всъщност бомбата „ Альоша “ избухна с цялостна мощ през април 1996 година, след изявление на съветския президент Борис Елцин, че ще възражда СССР-2, в който почтено място отрежда и за България. Бил поканил публично страната ни да се причисли към създаващата се общественост сред Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан.
Военният министър ген. Павел Грачов пък предизвестил НАТО, че Русия може да разположи военни бази на наша територия.
На среща на високо равнище президентът Елцин уведомил за желанията си тогавашния ръководител на Народното събрание Благовест Сендов и премиера Жан Виденов. И Народното събрание, и държавното управление ни обаче въобще не дадоха отговор на провокацията на Москва.
В Пловдив обаче реагирахме стремително.
Свикахме общоградски протестен протест в Концертна зала, на който огласихме „ общителната покана “ на Елцин и нашите планове като съответен отговор на съветската безочливост, единодушно подкрепени от претъпканата зала.
На изключително съвещание на Общинския съвет в Пловдив на 10 април 1996 година приехме:
1. Протестна декларация до Народното събрание, Министерския съвет и медиите, порицаваща подозрителното безмълвие на най-висшите държавни органи пред арогантната провокация на Кремъл
2. Предложение, квалифицирано и подписано от мен, за изтриване на паметника „ Альоша “ от Хълма на освободителите като знак на руската войска - окупаторка.
Документите бяха гласувани от общинските съветници от Съюз на демократичните сили, Български земеделски народен съюз и Движение за права и свободи. Решението на пловдивския Общински съвет получи поддръжка от хиляди хора от цялата страна, с декларация зад него застанаха и над 150 пловдивски интелектуалци.
Общината бе осигурила безусловно безвреден метод за унищожаване на паметника от върха. Въпреки арматурата от 70-милиметрова П-образна стомана със специфична западна технология щеше да бъде разрязан на части и свален. Можеше да бъде експониран в предстоящ музей на тоталитарните знаци.
Едва ли има по света народ, уважаващ своята история, който на някой от върховете си да е издигнал и да се кланя пред монумент на своите окупатори.
Младите генерации нямат памет за пролятата българска кръв след руската окупация през 1944 година Достатъчно е обаче да погледнат какво се случва през днешния ден в Украйна, с цел да се уверят, че на 10 април 1996 година пловдивският парламент е взел далновидно решение…
В Пловдив няма нито една причина Альоша да ни „ се заканва “ ежедневно с автомат от Бунарджика, а паметникът на Дякона да е заврян долу, в шубраците.
На българския връх има място само за признака на нашата независимост и единство, това за всеки българин е вечен мавзолей на Васил Левски!
За страдание, продажни съдии с гузни съвести анулираха достойните решения на пловдивския Общински съвет.
Славчо Атанасов, някогашен кмет на Пловдив:
Защо вдигнахме паметник на US летците, избили 1300 българи?
За пловдивчани паметникът Альоша не е толкоз знак на съветския боец, а неоспорим знак на града, дружно с Панаира и Стария град. Това демонстрират публични анкети през 90-те години на предишния век.
Да, Левски е в подножието на хълма, само че пиедесталът на Апостола, иконата на България, е непреклонен - в сърцата на всеки от нас
За страдание, рационалният метод към предишното се торпилира от войната, която Русия води в Украйна. По-често се чуват гласове за махане на монументи.
Нека обаче не забравяме обстоятелствата - Альоша е монумент на руския, не на съветския боец.
В руската войска през Втората международна война вземат участие беларуси, грузинци, таджики, узбеки, азери. А в България през септември 1944 година в действителност влиза Трети украински флот, в който вземат участие украинци.
Когато на 9 май 2009 година занесох в града събрат на Пловдив - Екатерининбург, 30-сантиметрово бронзово копие на Альоша, домакините изпаднаха в еуфория. Тогава претърпях един от най-затрогващите мигове в живота си. В голямата градска зала кметът Александър Черницки сподели статуетката, а над 5000 души ветерани, някои в инвалидни колички, запяха през сълзи песента за Альоша. " Добре пристигнал най-сетне вкъщи ", сподели кметът и се разплака. Прототипът на паметника е от техния, Уралския край.
Някои у нас считат паметника за знак на войска поробител. Но истината е, че след Втората международна война ни предават западните съдружници, с чието единодушие България е отредена да е част от спътниците на Съюз на съветските социалистически републики.
В договорката сред Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин точно Чърчил предлага Източна Европа, в това число България, на Сталин - написано е на прословутото синьо листче, което руснаците пазят.
Чърчил ни дава на сферата на въздействие на Съюз на съветските социалистически републики и те идват да си я вземат.
А забавно е дали тези, които желаят Альоша да бъде съборен като знак на окупация, адмирират паметника на починалите американски летци, повдигнат в София. Там са увековечени хора, бомбардирали София, Пловдив, Карлово, умъртвили 1300 души, ранили още толкоз, унищожили 5300 здания. При това България единствена от съдружниците на нацистка Германия не изпраща нито един боец на Източния фронт против англичани и американци.
Явно тук виждаме двоен критерий.
Добре е да забележим по какъв начин пазят историческата си памет цивилизованите европейски нации. Никой не пипа монументите на руския боец в Берлин и във Виена. А във Ватикана паралелно със статуите на папите светци стоят и тези на папите, останали в историята с греховете си.
Въпросът за унищожаване или префасониране на паметника „ Альоша “ е бил поставян от време на време още от 1991 година Всъщност бомбата „ Альоша “ избухна с цялостна мощ през април 1996 година, след изявление на съветския президент Борис Елцин, че ще възражда СССР-2, в който почтено място отрежда и за България. Бил поканил публично страната ни да се причисли към създаващата се общественост сред Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан.
Военният министър ген. Павел Грачов пък предизвестил НАТО, че Русия може да разположи военни бази на наша територия.
На среща на високо равнище президентът Елцин уведомил за желанията си тогавашния ръководител на Народното събрание Благовест Сендов и премиера Жан Виденов. И Народното събрание, и държавното управление ни обаче въобще не дадоха отговор на провокацията на Москва.
В Пловдив обаче реагирахме стремително.
Свикахме общоградски протестен протест в Концертна зала, на който огласихме „ общителната покана “ на Елцин и нашите планове като съответен отговор на съветската безочливост, единодушно подкрепени от претъпканата зала.
На изключително съвещание на Общинския съвет в Пловдив на 10 април 1996 година приехме:
1. Протестна декларация до Народното събрание, Министерския съвет и медиите, порицаваща подозрителното безмълвие на най-висшите държавни органи пред арогантната провокация на Кремъл
2. Предложение, квалифицирано и подписано от мен, за изтриване на паметника „ Альоша “ от Хълма на освободителите като знак на руската войска - окупаторка.
Документите бяха гласувани от общинските съветници от Съюз на демократичните сили, Български земеделски народен съюз и Движение за права и свободи. Решението на пловдивския Общински съвет получи поддръжка от хиляди хора от цялата страна, с декларация зад него застанаха и над 150 пловдивски интелектуалци.
Общината бе осигурила безусловно безвреден метод за унищожаване на паметника от върха. Въпреки арматурата от 70-милиметрова П-образна стомана със специфична западна технология щеше да бъде разрязан на части и свален. Можеше да бъде експониран в предстоящ музей на тоталитарните знаци.
Едва ли има по света народ, уважаващ своята история, който на някой от върховете си да е издигнал и да се кланя пред монумент на своите окупатори.
Младите генерации нямат памет за пролятата българска кръв след руската окупация през 1944 година Достатъчно е обаче да погледнат какво се случва през днешния ден в Украйна, с цел да се уверят, че на 10 април 1996 година пловдивският парламент е взел далновидно решение…
В Пловдив няма нито една причина Альоша да ни „ се заканва “ ежедневно с автомат от Бунарджика, а паметникът на Дякона да е заврян долу, в шубраците.
На българския връх има място само за признака на нашата независимост и единство, това за всеки българин е вечен мавзолей на Васил Левски!
За страдание, продажни съдии с гузни съвести анулираха достойните решения на пловдивския Общински съвет.
Славчо Атанасов, някогашен кмет на Пловдив:
Защо вдигнахме паметник на US летците, избили 1300 българи?
За пловдивчани паметникът Альоша не е толкоз знак на съветския боец, а неоспорим знак на града, дружно с Панаира и Стария град. Това демонстрират публични анкети през 90-те години на предишния век.
Да, Левски е в подножието на хълма, само че пиедесталът на Апостола, иконата на България, е непреклонен - в сърцата на всеки от нас
За страдание, рационалният метод към предишното се торпилира от войната, която Русия води в Украйна. По-често се чуват гласове за махане на монументи.
Нека обаче не забравяме обстоятелствата - Альоша е монумент на руския, не на съветския боец.
В руската войска през Втората международна война вземат участие беларуси, грузинци, таджики, узбеки, азери. А в България през септември 1944 година в действителност влиза Трети украински флот, в който вземат участие украинци.
Когато на 9 май 2009 година занесох в града събрат на Пловдив - Екатерининбург, 30-сантиметрово бронзово копие на Альоша, домакините изпаднаха в еуфория. Тогава претърпях един от най-затрогващите мигове в живота си. В голямата градска зала кметът Александър Черницки сподели статуетката, а над 5000 души ветерани, някои в инвалидни колички, запяха през сълзи песента за Альоша. " Добре пристигнал най-сетне вкъщи ", сподели кметът и се разплака. Прототипът на паметника е от техния, Уралския край.
Някои у нас считат паметника за знак на войска поробител. Но истината е, че след Втората международна война ни предават западните съдружници, с чието единодушие България е отредена да е част от спътниците на Съюз на съветските социалистически републики.
В договорката сред Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин точно Чърчил предлага Източна Европа, в това число България, на Сталин - написано е на прословутото синьо листче, което руснаците пазят.
Чърчил ни дава на сферата на въздействие на Съюз на съветските социалистически републики и те идват да си я вземат.
А забавно е дали тези, които желаят Альоша да бъде съборен като знак на окупация, адмирират паметника на починалите американски летци, повдигнат в София. Там са увековечени хора, бомбардирали София, Пловдив, Карлово, умъртвили 1300 души, ранили още толкоз, унищожили 5300 здания. При това България единствена от съдружниците на нацистка Германия не изпраща нито един боец на Източния фронт против англичани и американци.
Явно тук виждаме двоен критерий.
Добре е да забележим по какъв начин пазят историческата си памет цивилизованите европейски нации. Никой не пипа монументите на руския боец в Берлин и във Виена. А във Ватикана паралелно със статуите на папите светци стоят и тези на папите, останали в историята с греховете си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ